Стыд и шизофрения

9 характерни симптома на параноидната шизофрения

  • Какво представлява параноидната шизофрения?
  • От какви халюцинации най-често се съпътства заболяването?
  • Какви са симптомите на параноидната шизофрения?
  • В състояние ли са хората с това заболяване да водят нормален начин на живот?
    • Топ 5 алтернативни метода за борба с мъчителните болки в седалищния нерв0 05.сеп.
    • Ето и най-лесният начин за получаване на максимимум удоволствие от секса0 12.февр.
    • Вредни съвети – 7 сигурни начина да изпаднете в есенна депресия0 26.сеп.

    Какво представлява параноидната шизофрения?

    Параноидната шизофрения е психическо заболяване, подтип на шизофренията, при което пациентът има налудности (погрешни и неверни вярвания), че един човек или няколко души са в заговор срещу него или срещу членове на неговото семейство.

    Параноидната шизофрения е най-разпространеният подтип на болестта. Много често заболяването е придружено от слухови халюцинации – болните чуват неща, които не са истински.

    В много случаи страдащите имат измамно чувство за величие, което ги прави да се чувстват много по-силни, влиятелни и важни, от колкото са те в действителност.

    Човек с параноидна шизофрения може да прекара изключително дълго време в мисли как да защити себе си от несъществуващи преследвачи и опасности.

    Обикновено хората с параноидна шизофрения имат по-малко проблеми с паметта в сравнение с хора, които страдат от други подтипове шизофрения. Това им помага да мислят и действат като личности много по-ефективно в различни ситуации от ежедневието.

    Дори и така, параноидната шизофрения е хронично заболяване за цял живот. Възможни са усложнения и дори самоубийствени мисли и желания.

    Въпреки това, с подходящото лечение и подкрепа, тези хора имат отлични шансове да водят живот с много добро качество.

    Какви са признаци и симптомите на параноидната шизофрения?

    Симптомът е нещо, което пациентът казва, че изпитва и усеща, а признак е това, което страничните наблюдатели и лекуващия лекар могат да видят. Например сънливостта може да е симптом, докато разширените зеници – признак.

    Пациентът с параноидна шизофрения има относително чести моменти на налудност, които често са придружени от слухови халюцинации (чуване на неща, които не се случват) и нарушение на възприятията. Някои от нарушенията не са видими за околните и не са много популярни като симптом на това заболяване.

    9 симптома на параноидната шизофрения:

    1. Чуване на гласове, които не съществуват. Зрителни халюцинации не са изключени, но все пак са редки.

    2. Заблуди – това са вярвания, в които няма истина. Тези вярвания съществуват само в съзнанието на болния и не могат да бъдат доказани с никакви реални доказателства. Пациентът може да вярва категорично в нещо, което другите хора определено виждат, че не е така. Пациентът би могъл например да си внуши, че негов съсед се опитва или иска да го отрови или убие по друг начин.

    3. Тревожност – пациентът с параноидна шизофрения най-често преживява периоди на много висока тревожност.

    4. Гняв – това емоционално състояние може да варира от нормална нервност и раздразнителност, която всички здрави хора също понякога изпитват, до силна ярост. Гневът може да повиши сърдечната честота, кръвното налягане и нивата на адреналин и норадреналин.

    5. Пациентите с параноидна шизофрения често се отдръпват и изолират (физически и емоционално). Могат внезапно да станат дистанцирани и резервирани.

    6. Агресия и насилие – агресията може да достигне до нива, в които се случват бурни и неконтролируеми изблици.

    7. Понякога пациенти с това заболяване могат да започнат да спорят ожесточено с хора, с които иначе са в добри отношения.

    8. Снизхождение – понякога страдащият може да си мисли, че знае неща, които никой друг не знае и не е осъзнал и по този начин да прояви снизхождение към околните.

    9. Самоубийствени мисли и поведение – те могат да се забележат от околните чрез изявления от сорта на “Иска ми се да не бях се родил!” или “Иска ми се да съм мъртъв!”. Пациентът би могъл да отиде по-далеч и да се сдобие с оръжие, с което да се самоубие или пък да започне да трупа хапчета, с които да се отрови.

    Други предупредителни знаци могат да бъдат:

    – промени в настроението (макар че промените в настроението се свързват по-рядко с този вид шизофрения;

    – обсебеност от мисълта за смърт, умиране и насилие;

    – усещане на пациента, че е в капан и чувство за отчаяние;

    – консумация на наркотици, лекарства и алкохол;

    – промяна в навиците за хранене и сън;

    – раздаване на вещи и принадлежности;

    – сбогуване с хората по начин, сякаш няма никога повече да се видят;

    Докато някои пациенти могат да имат очевидно за околните самоубийствено поведение и мисли, то при други хора това поведение може да е по-потайно. Предупредителните признаци могат да са по-ясно доловими, а понякога и напълно незабележими.

    Какви са рисковите фактори за параноидна шизофрения?

    Рисков фактор за дадено заболяване е нещо, което увеличава вероятността от развитие на това конкретно заболяване. Например, затлъстяването значително повишава риска от развитие на диабет тип 2.

    Следователно, затлъстяването е рисков фактор за диабет тип 2. Рисковите фактори за параноидна шизофрения са едни и същи като тези за повечето други подтипове шизофрения, а именно:

    – генетични фактори – в семействата, в които има случаи на шизофрения, има повишен риск от развитие на заболяването и при останалите. Ако сред роднините ви няма хора с параноидна шизофрения, шансът да развиете болестта е по-малко от 1 процент. Ако заболяването е налице при някой от родителите ви, рискът при вас нараства на 10 процента.

    – вирусна инфекция – ако нероденото бебе в матката е изложено на вирусна инфекция, има по-голям риск от развитие на параноидна шизофрения.

    – недохранване на ембриона – ако ембрионът е изложен на недохранване по време на бременността, след раждането човекът е изложен на увеличен риск от развитие на параноидна шизофрения.

    – силен стрес в ранно детство – експерименти показват, че преживяването на силен стрес в ранна детска възраст може да доведе до развитие на шизофрения. В не малко случаи появата на болестта се предхожда от силни стресови преживявания.

    Преди появата на други симптоми, хората обикновено стават с лош характер, нефокусирани и тревожни. Това може да навреди на взаимоотношенията с други хора.

    В действителност е изключително трудно да се предположи дали дадена криза в отношенията с други хора е причина за болестта или кризата е резултат от проблемите в отношенията с други хора.

    – травма в детството

    – възрастта на родителите – при възрастните родители има по-голям риск от поява на дете с шизофрения в сравнение с млади родители.

    – употребата на наркотични вещества може да бъде пшричина за поява на параноидна шизофрения при някои хора.

    Параноидната шизофрения е заболяване, което продължава през целия житейски път на индивида – това е хронично състояние. Пациентите с параноидна шизофрения се нуждаят от лечение на постоянна основа.

    Дори когато симптомите изглежда са намалели, лечението трябва да продължи. Този период е изкушаващ момент за шизофренните пациенти и те често настояват, че са добре и не се нуждаят от повече помощ.

    Лечението е едно и също за всички форми на шизофрения. Има вариации в зависимост от тежестта и вида на симптомите, здравето на пациента, неговата / нейната възраст, както и някои други фактори.

    Възможностите за лечение включват лекарства, психотерапия, понякога хоспитализация (или частична хоспитализация), ЕКТ (електроконвулсивна терапия), както и обучение на професионални умения.

    Още интересни публикации

    Хора, аз съм представител на въпросните параноидни шизофреници==почти съм сигурен, до преди известно време си мислех че съм психопат, ама не съм (не като серийните убийци по филмите, просто антисоциален тип, който го гони параноя, не ме ако бях от тях щях да си призная)….съдя по симптомите, не съм ходил на психолог и не бих отишъл, най- много да ме тикнат в някаква клиника и да ме принудят да вземам хапчета от които нямам нужда…. именно заради всички хора които се опитват да ми внушат че не съм нормален, съм се замислял дали да не се самоубия= мисли от сорта на, явно съм повредена стока, човечеството няма нужда от мен и т.н.=хората които лично ми заявяват че съм ненормален са малко..по скоро ме притесняват психолозите които явно и те са някакви психопати щом си мислят че имат власт да обявяват кой е нормален и кой не, кой да живее и кой да го затворим в лудницата и да го тъпчем с хапчета докато стане зомби като останалите… не че сте зомбита, ама вижте в каква държавна система живеете, и после аз съм ненормален защото не смятам за нужно да целувам задници, да работя за стотинки, да ходя всеки петък вечер на дискотека, да пуша цигари, да се правя на толерантен и т.н…

    –– Да ви кажа лично моя случай е заради тежки травми от детството––които шибаното общество е допуснало да се случват… и още по лошото е че такива неща се случват все по-често…и все повече хора като мен ще се самоубиват или ще се побъркват защото явно само те виждат лошите неща които се случват…. явно не съществува информационно затъмнение, и явно медиите не бълват пропаганда и не си премълчават нищо… явно да си ЕГОИСТ е нормално…явно повредените хора трябва да измрът натъпкани с хапчета под някой мост, защото са слаби, и не са фенове на наркомани като 100 кила и димчо… или пък ако не са превърженици на нито една партия, това е непростимо, трябва да бъдат заключени тези хора. сега ще вземе да ме хване параноята и няма да го пусна този коментар ама айде ще го пусна…поне да се посмеете малко :D…

    Мисля,че имаш просто депресия, което не е шизофрения и в никакъв случай няма да те вземат в болница. Просто ти трябва добър психиатър, от тези, които наистина разговарят с пациенти. ??

    Човек, евала! Особено за това с психолозите. Много сбъркани неща има в този свят, аз също не мислех да пиша коментар (дойдох тук само да се уверя, че не съм луда, а се убедих в обратното, хаха), но и аз ще пусна моя.

    lechenie.bg

    Симптомы, признаки и лечение вялотекущей шизофрении

    Вялотекущая шизофрения – заболевание, вызывающее споры ученых и не до конца изученное. Однако достоверно известно то, что встречается оно не редко в современном мире. Поэтому важно знать, что эта за болезнь, каковы ее симптомы и признаки для того, чтобы при подозрении шизофрении у человека, не довести эту болезнь до перехода на запущенную стадию.

    Вялотекущая шизофрения. Что это такое? Причины появления

    Вялотекущая, скрытая, или малопрогредиентная шизофрения. Главной особенностью этой разновидности шизофрении является медленный прогресс заболевания и, как правило, наличие лишь косвенных клинических проявлений: неврозоподобных, психоподобных, аффективных, ипохондрических и т.д., и неглубоких изменений личности человека. Однако в перечне МКБ-10 диагноза «вялотекущая шизофрения» нет.

    Четко определить причину возникновения шизофрении достаточно трудно. В настоящее время выделяют несколько версий источников данного расстройства:

  • наследственная предрасположенность;
  • сбой биохимической деятельности нейромедиаторов в головном мозге;
  • негативное влияние постоянных стрессов;
  • наличие определенных социальных факторов, отрицательно сказывающихся на воспитании (формировании психики) человека.
  • Стадии, варианты и формы заболевания

    Обратите внимание! При заболевании вялотекущей шизофренией выделяются следующие стадии течения болезни:

  • Латентная («дебют»). Какие-либо отклонения не заметны или малозаметны. Из характерных для данного этапа признаков можно выделить то, что человек чаще обычного находится в состоянии депрессии, он может чересчур эмоционально реагировать на происходящие стрессовые ситуации. Также человек становится более замкнутым, у него могут появляться разные навязчивые идеи. При этом больной по-прежнему поддерживает связь с внешним миром.
  • Активная (манифестная). Стадия прогрессирования заболевания, признаки постепенно становятся более явными. У больного человека возможно появление беспричинной тревоги, страхов, маний. Также человек может испытывать бредовые состояния, у него могут развиться психопатия и паранойя. На данном этапе у больных можно наблюдать общие схожие черты: необычные привычки, постоянная перестраховка, снижение восприимчивости к внешним раздражителям. У больного человека развивается безразличие к происходящему вокруг, у него может наблюдаться явное снижение уровня интеллекта.
  • Стабилизация. У больного не проявляются симптомы активной стадии, его поведение абсолютно обычно и нормально. Данная стадия может продолжаться длительное время.
  • Существуют разные варианты и формы вялотекущей шизофрении:

  • Астенический вариант течения болезни. Характерна психическая астения без наличия у человека каких-либо реальных заболеваний – объективных причин для ее развития. У больного наблюдается повышенная утомляемость, он быстро устает от простых дел, которые ранее с легкостью выполнял. Человек тяготеет к общению с асоциальными людьми.
  • Неврозоподобная форма вялотекущей шизофрении. Напоминает невроз навязчивых состояний, однако характеризуется отсутствием конфликта личности. Бывает, что больной человек исполняет так называемый «ритуал» перед совершением какого-либо действия.
  • Истерическая форма данного заболевания. Характерна для женщин, заключается в «эгоистичной» и «холодной» истерии.
  • Форма «мягкой» шизофрении с признаками деперсонализации. Наблюдаются расстройства в самовосприятии человека. Не редкое явление среди подростков.
  • Скрытая шизофрения с проявлением дисморфомании. Человек придумывает себе комплексы без каких-либо реальных на то оснований (у него может не быть абсолютно никаких внешних изъянов).
  • Ипохондрическая шизофрения (читайте также, что такое ипохондрический невроз). Человек постоянно обеспокоен тем, что он болеет или может заболеть каким-либо соматическим заболеванием.
  • Паранойяльная форма. Напоминает паранойяльную девиацию личности.
  • Форма шизофрении, когда преобладают аффективные расстройства. Характерны субдепрессии с повышенным вниманием к самоанализу или гипомания.
  • Вариант с беспродуктивными расстройствами. Для больного характерна негативная симптоматика.
  • Латентная шизофрения. Психотические симптомы не наблюдаются. Латентный шизофреник испытывает «легкие патологические расстройства».
  • Симптомы и признаки заболевания

    Скрытая форма шизофрении, как разновидность шизофренического расстройства, предполагает формирование у человека, так называемого, дефекта личности. Этот дефект в основном составляют 7 симптомов:

  • Проявление безразличия, «оскудение» эмоций.
  • Желание оградиться от окружающего мира.
  • Изменение и сужение круга собственных интересов.
  • Инфантильные состояния.
  • Сбои в мышлении.
  • Нарушения речи.
  • Утрата умений нормальной адаптации к внешнему миру.
  • Эти признаки характерны и для вялотекущей шизофрении, вопрос только в том, через какое время с начала заболевания человека они проявятся у него.

    Признаки вялотекущей шизофрении у мужчин

    По статистике данный вид шизофренического расстройства у лиц мужского пола начинается в более раннем, по сравнению с женщинами, возрасте. У мужчин наблюдается более быстрый прогресс заболевания, больные мужчины требуют более продолжительного лечения. Установлено, что максимальное количество заболевших людей приходится на возраст 19 – 28 лет.

    Можно выделить следующие симптомы болезни у мужчин:

  • стремительное снижение количества выражаемых эмоций;
  • нарушение связанности речи;
  • полнейшая апатия;
  • иногда бред и галлюцинации.
  • Также следует отметить, что тесно связаны вялотекущая шизофрения и алкоголизм у мужчин. Больные, ощущая какие-либо психические изменения, пытаются заглушить признаки болезни, употребляя алкоголь зачастую в больших количествах, что приводит к развитию алкогольной зависимости (который также может вызвать алкогольный психоз). А употребление алкоголя приводит к прогрессированию заболевания – замкнутый круг.

    Симптомы вялотекущей шизофрении у женщин

    Симптомы и признаки у женщин очень похожи на мужские с некоторыми отличиями. Можно выделить следующие отличительные признаки заболевания женщин:

    • изменения во внешнем виде: неряшливость, неухоженность, яркий и вульгарный макияж;
    • «синдром Плюшкина»: женщина тащит домой разный хлам, вместо того, чтобы наводить чистоту дома;
    • резкая смена настроения;
    • проявление приступов заболевания.
    • Лечение, прогноз и профилактика

      Скрытая шизофрения требует длительной и регулярной терапии. Лечение производится с помощью применения в малых дозах нейролептиков нового поколения, психостимуляторов, антидепрессантов, ноотропных препаратов, транквилизаторов.

      Очень важными аспектами в лечении шизофрении, помимо медикаментозной терапии, являются психотерапия и поддержка больного его близкими и родными. Для того чтобы жизнь больного человека была полноценной и он мог продолжать работать, необходимо проведение ему разных специальных тренингов, ориентированных на реабилитацию профессиональных качеств больного.

      Родные больного человека должны внимательно следить за изменениями в его поведении. Лишь комплексное лечение лекарственными препаратами, терапия у психологов и психотерапевтов, помощь социальных работников и близких, позволят больному скрытой шизофренией жить нормальной жизнью.

      Если у человека наступила активная (манифестная) стадия болезни, возможно, потребуется госпитализация. При этом родные и сам больной должны понимать ее важность и не отказываться от помощи врачей в условиях стационара. Однако больной не должен там задерживаться искусственно долго (например, по просьбе родных). Длительное нахождение человека в больничных стенах может отрицательно сказаться на течении болезни и привести, напротив, к ее обострению.

      Еще одним немаловажным аспектом в терапии данного расстройства является привлечение больного к творческой деятельности, особенно, если он сам этого очень хочет.

      Так, например, существуют разные арт-терапии. Психологи утверждают, что такие процедуры способствуют благоприятному течению болезни. Кроме того, больного ни в коем случае не нужно запирать дома, стесняясь выводить его на улицу из-за немного странного поведения. Необходимо приобщать больного к культурной жизни. Давать ему возможность самореализации.

      Вялотекущая шизофрения является заболеванием с благоприятным прогнозом. При верном лечении, появление приступов у больного будет происходить очень редко. Человек будет оставаться активным членом общества, он сможет выполнять свои трудовые функции.

      Для снижения рисков проявления очередных приступов болезни необходима профилактика. Она заключается в правильно подобранной индивидуальной схеме лечения, которую обязательно должен соблюдать больной. Ведь зачастую человек бросает принимать лекарства, что приводит к рецидивам. Также очень важным в профилактике является сведение частоты конфликтов в семье с больным человеком к минимуму.

      Вопрос о шизофрении и ее скрытой форме рассматривает в своем коротком видео врач-психотерапевт Андрей Ермошин. Он вкратце делится своим мнением о природе данной болезни и способах ее лечения.

      Печально осознавать, но вялотекущая шизофрения – болезнь пока неизлечимая. Причин ее появления много. Поэтому под ее прицелом находится большое количество людей. И, если человек все же заболел, не нужно отчаиваться. Необходимо проведение комплексного лечения. Это поможет больному жить полноценной жизнью.

      psihodoc.ru

      Има 12 вида шизофрении. Разбери кои са те и техните симптоми за 10 мининути.

      В съвременната психопатология съществуват множество разминавания между симптомите на психичните болести и поставянето на диагнози. В тази статия съм се опитала да систематизирам симптомите на видовете шизофрения към съответстващите диагнози.

      Според типа протичане се различават три форми: непрекъснато протичаща, периодична и пристъпообразна-прогредиентна шизофрения.

    • Непрекъснато протичащата се характеризира с относително бавно протичане и в последствие развиване на невроза, грешни съждения, халюцинации и „застиване “ на болния в една поза. Изходът при тази форма, особено при злокачествените варианти е най- тежката форма на шизофренията. За нея е характерно бурното протичане под формата на пристъпи, не се наблюдават и изразени афективни състояния / депресивни или маниакални / синдроми фантастични грешни съждения или помрачение на съзнанието. Измененията на личността при тази форма предшестват крайната симптоматика. Непрекъснато протичащата шизофрения се разделя на вяло протичаща, параноидна и злокачествена
    • Рекурентната / периодичната / шизофрения принадлежи към относително благоприятните форми на болестта, тъй като при нея не настъпват тежки промени на личността, присъщи на непрекъснато протичащата шизофрения. Тази форма се наблюдава по- често при жените. Протича с добре очертани пристъпи, след което следват отчетливи и достатъчно дълбоки ремисии. Вероятността от възникване на нови пристъпи на болестта е много висока / затова се нарича възвратен, рекурентен тип /. Клиничната картина на повечето пристъпи е многообразна / както и при всички остри психози. В нея се отделят множеството от симптоми: афективни / депресивни и маниакални / и на помрачение на съзнанието. Пристъпите могат да протекат с преобладаване на един от тези симптоми, но често симптомите се сменят в хода на пристъпа. При повторните пристъпи клиничната картина може да бъде идентична с първата, но по- често се наблюдават различни варианти на пристъпите.
    • Типичният пристъп от периодичната шизофрения се разгъва в определена последователност / стериотип на развитието на пристъпа./ В началото има емоционални колебания, главоболие, – болезнено и неприятно физическо усещане, разстройства на съня. По-късно се появяват тревога, страх, чувство на измененост на личността на пациента и на обкръжаващата среда. По- нататък се появяват лъжливи припознавания, непривични сърдечни възбуди, чувство, че около болния става нещо непонятно, разиграващо се специално за него. След това настъпват фантастични, грешни съждения. Тогава могат да се появи и „ замръзване “ на тялото. Светът започва се приема като нереален, както чувството, че болния не е личност и няма индивидуалност. Възстановяването може да бъде постепенно или бързо. Разстройствата на емоциите остават по –дълго. Критиката към болестните изживявания постепенно се възстановява. За известно време може да има остатъчни грешни съждения.

    • Пристъпно- прогредиентната шизофрения като самостоятелна в болестната си проявя заема междинно място между непрекъснато протичащата и рекурентната форма, гравитирайки по признаците си ту към едната, ту към другата. За пристъпно- прогредиентната форма е характерно съчетаването на свойствените на непрекъснатото протичане на невротични синдроми, идеи за преследване. Изявени са емоционалните и грешните съждения съчетани със „ застиване “ на тялото в една поза. Наблюденията показват, че измененията на личността обикновено предшестват появата на очертани пристъпи и нарастват скокообразно след всеки пристъп. Началото на тази форма е в ранна възраст. За пристъпите са характерни наличието на емоционални разстройства, а също така и по- сложни синдроми: натрапливости, идеи за преследване, халюцинации,“ застиване“ на тялото в една поза. След всеки пристъп настъпва постепенно нарастване на дефекта на личността.
    • Фебрилна шизофрения. Фебрилен характер могат да придобият острите или рязко обострящите пристъпи, достигащи до грешни съждения с фантастен фарактер. Температурната реакция не е свързана със соматични причини. При най- високото повишение на температурата се наблюдава хипертонична възбуда. Пристъпът преминава след преминаване на температурата и тогава клиничната картина придобива типичен за рекурентната или пристъпообразната форма ход.
    • Параноялна шизофрения При нея постепенно постепенно се образуват и разширяват грешните съждения, интепретирани от болния. В късните етапи на психозата придобиват отвлечен, неправдоподобен и нелеп характер. Тази форма се развива у хора, притежаващи и преди заболяването черти на активност, настойчивост, високомерие, изострена нетърпимост към несправедливост. Не настъпва интелектуално снижаване и няма пълно оздравяване.
    • Вяло протичаща шизофрения. Тя се отличава с бавно протичане, постепенно развитие на изменение на личността, което не води до дълбоко емоционално опустошение. Клиничните прояви са от кръга на невротичните, вегетативни, натрапливи, фобийни, маниакален страх за собственото здраве, липса на съвест и невъзможност да разбере, кое добро и кое- лошо. Характерни са разстройствата на настроението и слабо изразена липса на връзка с реалността.
    • Условно може да се отдели и една трета линия на класифициране на формите на шизофрения- според възрастта. Това вече спада в областта на сравнителната психиатрия.

      В късната възраст шизофренията може да бъде не първи пристъп, а обостряне на вече прекарана в миналото болест. Пристъпите се характеризират с грешни съждения, с липса на връзка с реалността, емоционални разстройства, халюцинации- слухови и зрителни

    • Простата форма на шизофрения се отличава с постепенно начало, с прогресивно нарастващо изменение на личността. Обикновено възниква в юношеска и млада възраст. Отчетлива психотична продукция не се долавя или е съвсем слабо набелязана. На преден план са промените в поведението, които непрекъснато се задълбочават.
    • Хиберфренна форма най- често поразява юношеската възраст. Изразява се в глуповато поведение, с маниерност, кокетиране, гримасничене и еуфорично настроение. Грешните съждения са на етапи и не добре оформени. Има неблагоприятно протичане и нерядко за няколко години се стига до изходно състояние.
    • Хебоидният синдром. Характерна е запазване се интелекта, но се откриват груби отклонения в поведението: разтормозяване и извращение на примитивните влечения, асоциални и антисоциални постъпки, тероризирани на близките, конфликтност, скитничество, излишна упоритост, агресивност, безцеремонност, аморалност, недостатъчна критичност. При него на болния му липсва съвест. Липсват грешни съждения и халюцинации.
    • Шизофрениформно разстройство. Характерни симптоми два или повече от следните, като всеки е налице през значителна част от времето за период с продължителност от един месец или по- кратък при успешно лечение:
    • Грешни съждения;
    • Халюцинации;
    • Разкъсана реч ( например често изплъзване или несъгласуваност )
    • Грубо дезорганизирано поведение или „ замръзване “ на тялото в една поза
    • Негативни симптоми, т.е. изравняване, уеднаквяване, обезличаване на мнения, идеи, вкусове, бедност на речта или безволие и невъзможност за вземане на решения
    • Ако грешните съждения са нелепи или халюцинациите се състоят от коментиращ поведението или мислите на болния глас е достатъчен само един от симптомите, за да се постави диагнозата.

      Епизодът от разстройството ( включително предшестващи, активни и остатъчни фази ) трае поне един месец, но по- малко от шест месеца. Началото на изявените психотични симптоми е в рамките на 4 седмици от първата забележима промяна в обичайното поведение или функциониране. Налице е объркване или недоумение на върха на психотичния епизод. Може да има добро предболестно състояние, с успехи на социално и професионално функциониране. Няма притъпено изравняване, уеднаквяване, обезличаване на мнения, идеи, вкусове.

      1. Шизоафективно разстройство. При него е налице непрекъснат период на боледуване, през който в отделни моменти има тежък депресивен епизод, манийнен епизод или смесен епизод, които съществуват съвместно със симптоми, които продължават от един месец и при добро лечение по- малко. Характерни са отново грешни съждения, халюцинации, разкъсана реч, грубо дезорганизирано поведение или „ замръзване“ на тялото в една поза и изброените вече негативни симптоми характерни за шизофренията.
      2. Налудно разстройство Налудностите без нелепо съдържание ( т. е. включват ситуации, които принципно могат се случат в истинския живот, като например някои да бъде преследван, отровен, заразен, обичан от разстояние, мамен от брачен или сексуален патрньор, или да се разболява ) и са с продължителност поне един месец. Тактилни и обонятелни халюцинации могат да са налице при налудното разстройство, ако са свързани с налудна тема. Извън влиянието на налудността ( налудностите ) и нейните ( техните ) последствия, функционирането не е значително нарушено и поведението не е очевидно странно или нелепо. Наред с налудностите са се появили и съпътстващи афективни епизоди, тяхната обща продължителност е била относително кратка в сравнение с тази на периодите с преобладаващи налудности. Разстройството не се дължи на прякото физиологично въздействие на психоактивно вещество ( например злоупотреба с наркотици или медикаменти ) или общо медицинско състояние. Следните типове се определят въз основа на преобладаващата налудна тема:
      3. Еротоманен тип: налудности, че някой, обикновено с по- високо обществено положение, е влюбен в индивида.
      4. Грандиозен тип: налудности за нараснала собствена значимост, могъщество, познание, самоличност, или специални взаимоотношения с божество или известна личност.
      5. Ревностен тип: налудности, че сексуалният партньор на индивида му изневерява.
      6. Пресекуторен тип: налудности, че спрямо самият индивид ( или негов близък ) има някакво злонамерено отношение.
      7. Соматичен тип: налудности, че индивидът има някакъв телесен дефект или е засегнат от общомедицинско състояние.
      8. Смесен тип: налудности, характерни за повече от един от изброените по- горе типове, но нито една не преобладава.
      9. Анализът, които се опитах да направя от различни източници сочи следните проблеми, които търсят своето решение:

        В международната класификация на болестите / МКБ-10 / халюцинациите и налудностите, за които се описват в прочетената от мен литература са под код F22.0 и това е диагнозата налудно разтройство. Шизофренията, шизотипни и налудни разтройства са от код F20 до F29 и са описани симптомите на тези заболявания. А учебниците по психопатология включват симптомите на шизофренията като първа степен на психозата / без да дава обяснение какво всъщност е психоза / и не се споменава за други шизофренни и шизотипни разтройства, а пише за психозата като общо понятие. Така ли е в действителност? Международната класификация на болестите / МКБ -10 / вярна и точна ли е?

        В МКБ-10 манийно- депресивната психоза е отпаднала от класификацията, а в DSM- ІV афективните разтройства са дифенцирани като афективни епизоди: тежък депресивен епизод, маниен епизод, смесен епизод и хипоманиен епизод. Често се говори за биполярно- афективно разтройство като в симптомите на разтройството са включени и симптомите на манийно- депресивната психоза. Съществува ли наистина диагноза биполярно- афективно разтройство / БАР / и ако да, как се лекува то?

        В книгите пише за меланхолията като последна степен на психозата, а такова заболяване не съществува в МКБ- 10 и DSM- ІV. Съществува ли психоза наречена меланхолия? Със сигурност има тип темперамент меланхолик и темперамента е почти непроменяем в целия жизнен цикъл на човека.

        И в какво общество живеем щом в литературата се поставя под въпрос лечението на шизофренията? Щом съществуват толкова предразсъдъци към тази болест изглежда, че хората нямат знания за нея. Интересни са разясненията относно връзката на болния от шизофрения с майката и с близките като цяло. Може би „ коренът на злото ” може да се открие и обясни с помощта на психоанализата?

        Кои психози могат да станат индуцирани? Силно вярващите непременно болни ли са?

        Традиционно се приема, че мисленето и речта са взаимосвързани. Речта е материален, физически процес, в резултат на който се появяват звуците на речта. Съчетанието на звуците формира речта. Съчетанието на звуците формира езика. Езикът е абстрактна система от знаци и значения /т. е. думи / и структурни правила за тяхното съчетаване. И всичко това се намира в определени центрове в мозъка. След като се твърди, че шизофренията е „ велика симулантка ” като хистерията има ли в действителност увреждане в центровете на мозъка при шизофрения, където са локализирани мисленето и речта, или всичко се дължи на химичен дисбаланс? Или ако има увреждане в центровете на мозъка можем да говорим само за афазия на Брока и афазия на Вернике?

        Терминологията, с която се означават емоционалните преживявания, не е достатъчно добре дефинирана и значението на различните термини се препокрива. Например термините „ лошо настроение ” или „ добро настроение ” са варианти на нормата, но от друга страна настроението може да се оценява като разтроено и да представлява болестна категория. Освен това в обичайната клинична практика термините емоции, чувства и афект се употребяват най- често като синоними, въпреки че от психологична и психопатологична гледна точка между тях съществуват разлики. По тази причина ли има „разминаване ” в класифицирането на афективните разтройства в МКБ- 10, DSM- ІV и групирането на разтройствата в книгите.

        Последният въпрос може също да се отнесе и за параноята… Съществува разграничение между истинските налудности, които са резултат на първични налудни преживявания, и които не могат да бъдат отнесени към друг болестен феномен, докато налудноподбните идеи са вторични и могат да бъдат извлечени от други болестни феномени, поради което се наричат още вторични налудности. Освен това съществува и друга хипотеза, при която нормалните вярвания и налудностите са в двата края на един континиум и налудоподобните идеи заемат някакво средищно място в този спектър.

        Като заключение може да се каже, че в областта на психопатологията има още много да се учи и това, че трябва да се ползва една класификация на болестите, която да е точна и ясна.

        psyhela.com

    Добавить комментарий

    Ваш e-mail не будет опубликован. Обязательные поля помечены *

    Navigation